08 Ах, Мариана

[00:25.49] Искам да ви разкажа една история, която се случи преди доста години в едно малко градче на трийсетина километра оттук. В това градче единствената градска забележителност беше... Ах, Мариана. Може би се е казвала Мариана, но всички я наричахме Ах, Мариана. Защо ли?!? Когато Бог създавал жените, във всяка добавил лъжичка захар, но в нея беше изсипал цялата захарница. Беше добавил мед, мляко, шоколад и какво ли още не. Но никакви Е-та и изкуствени набухватели, каквито са в днешните кифли.

[01:16.75] Та тази прекрасна Ах, Мариана работеше в една малка сладкарничка. Както се досещате, от всички сладкиши в сладкарничката, най-сладкият беше... тя.

[01:33.99] В сладкарницата често

[01:35.74] изкарвахме деня.

[01:37.99] Усмивки като ресто

[01:39.73] подхвърляше ни тя.

[01:41.49] Каква жена, о, Боже!

[01:43.73] Със поглед само може

[01:45.74] кафето да накара да заври!

[01:49.49] На всеки за минути

[01:51.49] главата да размъти

[01:53.24] и разумът му да се изпари!

[01:56.74] Ах, Мариана, Ах, Мариана!

[02:00.74] От нея по-прекрасна на земята няма.

[02:04.23] Една усмивка от Мариана,

[02:08.49] и съм на седмото небе!

[02:13.48] Гладни за нейните… сладки си тръгвахме вечер с момчетата. А както знаете, апетитът идва с яденето. Трябваше да знаем всичко за Ах, Мариана. Бяхме я проучили по-добре от местната милиция. Знаехме в кой ден простира прането си. Такова простиране не сте виждали. Дори знаехме точно колко й прозира вечер пердето... За нея знаехме всичко, освен най-важното – как да стигнем до нейното сърце.

[02:51.99] Настръхнаха жените

[02:58.48] във малкия ни град,

[02:59.49] че тя на нас в главите

[03:01.74] забърка мармалад.

[03:03.00] А мислите ни вкусни

[03:05.24] за розовите устни

[03:06.99] от сладост ни нагарчаха в нощта.

[03:10.74] Обичахме я лудо.

[03:12.73] Мечтаехме за чудо,

[03:14.49] но никой да я има не успя.

[03:20.99] Един ден в сладкарницата влязъл някакъв нахален софиянец. Погледнал Ах, Мариана право в очите и й казал „Ей, красавице, ще ти изям всичките сладки!“

[03:28.74] После я качил на голямата си кола и от тогава никой не я е виждал.

[03:33.24] Но и до днес, когато мина край някоя сладкарница, си спомням за нея. Представям си я как ми поднася кафе и се усмихвам… Не я забравих тази Мариана. Не се забравя такава жена.